Антон Ганев е роден на 29 януари 1893 г. в Русе, Княжество България.
Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1926). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от Инженерни войски.
В периода 1926 – 1935 г. заема длъжностите командир на 2-ра колоездачна дружина и на 3-ти инженерен полк, военен аташе в Букурещ (1932 – 1933), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия (1933 – 1934), военен аташе във Варшава (1934 – 1935).
През 1935 г. излиза в запаса. През 1935 г. Трудовата повинност се преименува в Трудови войски, подчинени на Министерство на отбраната, а от 1938 до 1943 техен командир е генерал-майор Антон Ганев.
За първите 10 години в системата на Трудови войски са повикани и изслужили 236 808 подлежащи на военна служба младежи с различен етнически произход. Те построяват 547 км размерни и 42 км теснолинейни жп линии, ремонтират съответно 183 км и 21 км такива, изграждат 686 рампи и пристанища.
Ремонтират 864 сгради и 50 вълнолома. По линия на временната трудова заетост от 1935 г. до 1939 г. са построени от трудоваци 1281 училища, 748 общински домове, 2232 моста, 148 здравни дома, 171 бани, електрифицирани са 331 населени места, прокарани са хиляди км пътища и жп линии. 
След присъединяването на Южна Добруджа (1940) ръководи действията по възстановяването на областта и извозване на преселниците от Северна Добруджа.
Автор на публикации по отделни проблеми на военноинженерното изкуство.
Самоубива се на 5 ноември 1944 г. в дома си в София, на ул. Стефан Караджа № 22.
Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.
