Добри Чинтулов – човекът, чието име носят много български училища и улици, е една от светлите фигури на Възраждането ни. Той е изключителен учител, педагог и литератор, чиито произведения се учат и до днес.
Чинтулов е роден през далечната 1822 г. в Сливен, в бедно семейство. От малък е любознателен и се записва в местното гръцко училище. Там обаче остава до 13-годишна възраст, когато е принуден да помага за издръжката на семейството. В Сливен, наричан „Градът на 100-те войводи“, Добри изгражда своите патриотични възгледи. Живее с родителите си до навършването на 16 г. Баща му – обикновен занаятчия тепавичар, е много беден, така че 16-годишният Добри сам се упътва за Търново.
Там учи и работи в продължение на 6 месеца. През 1839 г. младият възрожденец отново е на път – към Влашко и столицата Букурещ. В чужбина Добри се хваща здраво за учебниците и продължава образованието си. Остава в Румъния до 1840 г., когато решава да последва съвета на възрожденеца Захарий Княжески и поема към град Одеса в Русия. По това време Петербург предприема нова политика във връзка с Източния въпрос и на българите са отпускани стипендии за образование.
Когато пристига в Одеса, Добри е одобрен и получава стипендия – той е първият българин, одобрен от Петербург. След три години неуморна работа успешно завършва Одеското околийско класно училище, а няколко години по-късно и Херсонската духовна семинария.
Негови съученици в царска Русия са знаменити възрожденци като Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров и др. През 1850 г. Чинтулов се връща в България, обратно в родния Сливен. В продължение на 8 г. работи като учител, а междувременно е един от най-активните борци за църковна независимост.
В Одеса и в Сливен завършва т. нар. „първи етап“ от творчеството на Чинтулов. Той пише произведения с интимна, революционна и историческа тематика. Някои от стиховете му се радват на огромна популярност, която обаче е трън в очите на почитателите на гърцизацията и султанската власт. Добри бързо се сдобива с врагове, които не търпят сред българите да има толкова видни интелектуалци.
Напрежението ескалира и срещу Чинтулов е направен опит за покушение. Той обаче е неуспешен, но възрожденецът решава да се премести временно в Ямбол, където отново става даскал. Остава в града до 1861 г., когато решава, че е време да се върне в Сливен. В родния край той прекарва още 10 г. в обучение на българчета, като ги учи на родолюбие и споделя с тях опита си.
В началото на 70-те години на XIX век борбата за църковна независимост вече е спечелена. Взето е решение да се създаде Българска екзархия. Заради признатия си интелект Чинтулов е избран за един от представителите в Цариград, който участва в изработването на устава на новата институция. След работата в османската столица той се връща на родна земя и продължава да учителства и твори.
След 3 г. обаче прекъсва заради проблеми със зрението. През 1878 г., полусляп и много болен, Чинтулов е един от посрещачите на руските войски, освободили Сливен. Той се изправя гордо пред бойците на царска Русия и изнася пламенна реч на родния им език.
И след Освободителната война възрожденецът продължава да твори активно. Стилът му на писане обаче се изменя, той става по-сатиричен, придобива елегично-патриотичен характер. Чинтулов участва в първия български литературен кръг, чиито представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков. Автор е и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.
Добри Чинтулов умира на 27 март 1886 г. в Сливен. Зад гърба си оставя едно не толкова голямо литературно наследство, сред което обаче се открояват някои изключителни творби.
Малко хора знаят, че именно сливенският възрожденец е човекът, написал текстовете на велики песни като „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти любов народна“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Въздействието на тези песни е огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
