Пак ни биха. Май не трябваше да ходим на това Европейско първенство. Този път датчаните. Е, не като шведите с 5:0, ама боят си е бой. То, вече свикнахме, ама все пак. Опитвам се да гледам оптимистично. Не става. Какъв оптимизъм да търсиш в бит човек. И мене оня ден ме биха. Заради реклама. Не, че съм рекламирал нещо, ама нали гледам по телевизията реклама за мастика.
Седнахме с приятел да проверим дали е вярно. Става дума за онова момче, дето като вкара една мастика и като погледне някоя мацка и тя се разсъблича. Неглиджосва се, както се казва по нашенско. За по-сигурно вкарах три. Набелязах едно такова, с по-пълна блузка и се вторачих. По едно време идва един бабанка и ми вика:
– А бе, тарикат, к’во си зяпнал жена ми?
Погледнах жена му… Майко мила! Женище и три четвърти. В раменете като Милен Добрев, щангиста. Само мустаците й дето са по-големи от неговите.
– Виж к’во, мой човек, – почнах да го успокоявам – като гледам жена ти, мастиката в това заведение няма да стигне…
После не помня. Усетих само, че някой ми разкопчава ризата, ама се оказа, че не е мацка от реклама, ами жена ми, докато се опитва да ме намести в леглото. От днес нататък спирам да вярвам на реклама. И на вестници спирам да вярвам.
Четох оня ден в “Знаме“, че над Търговище прелетяла журналистическа патица. Аз познавам една журналистка, която е като патица, ама те на кьорфишека така му викали – журналистическа патица. Щели да ни пращат кочове от Франция, ама не било истина. Има си хас и да е вярно. Ний цял булевард кръстихме на французите, пък те…? Стиснати хора. Аз на драго сърце бих дал, ако ми направят такъв ихтибар. Комшията каза, че щели да пратят, ама след Байряма. Да не станат жертва на етнически мир.
В събота имаше Тракийски събор. Събрали се бяха всички, напъдени навремето от Беломорска Тракия. Тогава не е имало етнически мир и толерантност. Мама му стара, що на нас все тъй ни се пада, че като стане дума да си приберем нашето, се явява етнически мир и толерантност.
Срещат се две мишки и се хвалят.
– Да знаеш, – казва едната – вчера ядох приватизационни бонове от приватизационен фонд “Мизия” в едно мазе.
– Е, как са на вкус? – Пита другата.
– Досущ като тракийски облигации.
И аз не знам защо ви го казах това. Може би за да успокоя хората, че не знаеш от какво и къде ще изгориш. И като споменах приватизационни фондове, се сетих и нещо друго, ама ще замълча. Тъй де, кой съм аз, че ще давам акъл на прокуратурата.
“Семейство си торило доматите с виагра!”. Няма майтап, четох го във вестника. Свят голям – шашкъни всякакви, казваше дядо ми. При цена на хапчето двадесет и четири лева какъв им е кярът, ама тяхна си работа. Аз чужди сметки не правя. Ако си бяха торили краставици иди-дойди, поне лесно щяха да ги берат. Сигурно не са се сетили.
От страниците на столичен вестник ни успокоиха, че салатата ще поевтинее след две седмици, когато свърши Европейското по футбол. За ракията нищо не писали. Че как тъй, бе, нали ракията и салатата вървят ръка за ръка? Като държавен служител и рушвет.
Мен повече ме интересува, кога ще влезем в ЕС. Доган каза, че заплатите ни ще станат до тогава има-няма хиляда евро. То добре, ама ако сиренето стане двеста? Пък и той не спомена, чии заплати. И това сме го видели.
