Лятото е, време за изпити. Да не се бърка с изпитания, за нас те са перманентни. Вчера синът бе на изпит. За елитни гимназии. У нас всички гимназии станаха елитни и не мога да разбера, как може при това положение да не ни признават дипломите в Европа. Проста им работа. Връща се, значи, хлапето от изпит, весел и доволен:
– Много хубава тема се падна. “Една българка по време на изпитание”.
– И ти писа ли? – Проявих родителско внимание и загриженост.
– Че, как! Описах една седмица на мама.
Имам чувството, че няма да го приемат. Защото темата е “…по време на изпитаниЕ”, а не “изпитаниЯ”. Много обширно е писал, а тук се иска конкретизация. Спокойно можеше да пише, как майка му се опитва да върже седмичния бюджет в частта – прехрана, с налични тридесет лева седмица преди заплата.
Българин направил революционно откритие. Изобретил двигател, който се задвижва с гориво, произведено от спирт и слама, стрита на прах. Сиромашка работа – това имал човека под ръка. Американци даже се интересували от патента. Аз този двигател го знам отдавна. Дядо още го ползваше, ама разделно. Храни със слама магарето, пък той си жули ракия и каручката върви.
Тук нещата обаче са поставени на научна основа. Да видим сега ЕС как ще забранят казаните за ракия. Пишеш го “Цех за производство на гориво“ и си клатиш шапката. Не знам как ще се реши въпросът с пиенето на гориво от водачите. Но за това да му мислят европейците. Ний каквото можахме, измислихме.
От МС заявиха тържествено, че сме затворили и последната глава в преговорите за ЕС. Колко глави ще отрежем, обаче не казаха. Пък то не е и за казване. Важно е в такива сюблимни моменти народът да е спокоен.
Вчера пък в Парламента се караха – за зърно, завлечено от “Държавен резерв“. Не можах да разбера – упрекват ли се или си завиждат, че едните са краднали повече от другите. Крайният резултат е по-скъп хляб. Винаги съм казвал, че каквото и да се случи в България, обикновените хора го отнасят, ама кой ли ме слуша?
Вярно е, и ний в кафенето се караме, но само когато играем карти. Особено Чимшира, докато не излъже, сън не го хваща. Ще взема да го предложа за депутат на следващите избори. Поне ще си го знаем и няма да храним напразно надежди. Ама преди това ще му теглим един бой авансово, че после да не ни е яд.
Това за боя ми хрумна в момента и даже може да го изпратя като предложение за следващите избори. Идва кандидатът, теглиш му една гора бой и после като краде и лъже, ти си пиеш спокойно кафе и си викаш: “А бе, мискинин е, ама поне боя си отнесе.”. И вълкът сит, и агнето цяло, само дето овчарят е изяден, но то без жертви не може.
